32,563 пъти прочетена,  65 пъти прочетена днес


майка крещи на детето сиФото

“Д-р Лаура… Опитвам се да спра да викам, но не мога. И не мога да си представя децата ми да ме слушат, ако не им крещя… Можете ли да се преместите при мен за една седмица?!” Чералин

Подобно на Чералин, повечето родители си мислят, че “трябва” да спрат да крещят, но ​​не вярват, че има друг начин да се привлече вниманието на детето им. В края на краищата, наша работа е да ги учим, а как по друг начин можем да ги накараме да слушат? Като че ли викането не ги наранява; те почти не слушат, въртят се. Разбира се, те знаят, че ние ги обичаме, дори и ако ние крещим. Нали така?

Истината е, че крещенето плаши децата. Това ги кара да стават коравосърдечни към нас. И когато ние крещим, децата влизат в битка, „отлитат” нанякъде или замръзват и спират да се научават на това, на което ние се опитваме да ги научим. Нещо повече, крещенето учи децата ни да не ни чуват докато ние сме повишили тона на гласа си. И ги учи да крещят по нас.

Ако детето ви не изглежда уплашено от гнева ви, това е индикация, че то е видяло твърде много от него и си е изработило защита срещу него – и срещу вас. Нещастният резултат е дете, което е по-малко вероятно да иска “да се държи добре”.

Дори и да не го показват, нашият гняв отблъсква децата от всички възрасти далеч от нас. Крещенето практически гарантира, че те ще имат “нагласа” от времето, когато са на десет, че ще бъде нещо нормално да крещят по време на техните тинейджърски години. И тъй като децата стават коравосърдечни към нас, те ще стават все по-отворени към натиска от групата на връстниците. Губим влиянието си върху тях, когато имаме най-голяма нужда от него.

Но вярвате или не, има домове, където родителите не повишават глас в гнева си към своите деца. Това не означава студено домакинство, където никаква емоция не се изразява – ние всички знаем, че това не е добре за никого. И тези родители нямат перфектни деца и не са перфектни родители. Просто това са домове, където родителите се ядосват, но успяват да контролират своите емоции, да спрат и да запазят спокойствие, така че това да не навреди на децата им.

Смятате ли, подобно на Чералин, че ще се нуждаете от вашия личен емоционален треньор, за да спрете да крещите? За щастие, вече имате един – себе си! Всъщност, единственият начин да се превърнете в родителя, който искате да бъдете е да станете състрадателен „родител” на себе си. Това означава да се научим да тренираме себе си чрез нашите собствени емоции, така че да не ги изкарваме върху нашите деца. Как?

1. Поемане на ангажимент към детето си, че ще използвате почтителен глас. Кажете на децата си, че се обучавате, така че ще правите грешки… но пък и ще ставате все по-добри и по-добри в това.

2. Осъзнайте, че вашата работа № 1 като родител е да управлявате вашите собствени емоции така, че да моделирате емоционално равновесие и може да помогнете на детето ви се научи да управлява емоциите си. Децата се учат на съпричастност, когато сме съпричастни с тях. Те се научават да крещят по нас, когато ние повишим гласа си към тях.

3. Не забравяйте, че децата ще се държат като деца – това им е работата! Те са незрели хора, изучавайки ходенето по въже. Те вървят по ръба, за да видят кое е стабилно. Те експериментират със силата, за да се научат да я използват отговорно. Техният фронтален кортекс няма да бъде напълно развит, докато не станат на 25, така че техните емоции често ще ги завладяват изцяло, което означава, че няма да могат да мислят, когато са разстроени. И, подобно на другите хора, те не обичат да се чувстват контролирани.

4. Спрете да събирате “подпалки” – онези негодувания, които започвате на натрупвате, когато имате лош ден. След като имате достатъчно подпалки, бурята е неизбежна. Вместо това, спрете, поемете отговорност за собственото си настроение, дайте си това, от което имате нужда, за да се чувствате по-добре и се придвижете към по-щастливо място.

5. Проявете емпатия, когато детето ви изразява емоция – някаква емоция – така то ще започне да приема собствените си чувства, което е първата стъпка в изучаването на контрола върху тях. След като децата могат да управляват своите емоции, те ще могат да управляват и собственото си поведение. Чувството, че те разбират също предпазва децата от достигането на ръба на бездната когато са разстроени.

6. Останете свързани и погледнете нещата от гледната точка на детето си, дори когато поставяте ограничения. Когато децата вярват, че ние сме на тяхна страна, те ИСКАТ да “се държат добре” и са склонни повече да приемат нашите ограничения и да не ни подхвърлят много “подпалки”.

7. Когато сте ядосани, СПРЕТЕ. Затворете си устата. Не предприемайте никакво действие и не взимайте никакво решение. ДИШАЙТЕ дълбоко. Ако вече крещите, спрете по средата на изречението. Не продължавайте, докато не се успокоите.

8. Вземете си тайм-аут от родителството. Махнете се от ситуацията, ако е възможно. Ако не можете да си тръгнете, отидете на по-спокойно място и напръскайте с вода лицето си, за да се измести вниманието ви от детето ви върху вътрешното ви състояние. Този гняв е страх и тъга, и разочарование. Нека всичко се излее и просто дишайте. Разплачете се, ако имате нужда от това. След като позволите на себе си да почувствате това, което е под гнева, без да предприемете действия, гневът просто се стопява.

9. Намерете своя собствена мъдрост. Отидете на по-спокойно място, представете си, че имате ангел на рамото си, който вижда нещата обективно и иска това, което е най-добро за всички в ситуацията. Това е вашият собствен персонален треньор по родителство. Какво казва той? Какво щеше да предложи, за да станат нещата по по-добър начин? Какво можете да направите сега? (Не пропускайте тази стъпка. Изследванията показват, че работи!)

10. Направете нещо позитивно. Това може да означава, да попитате детето си за конфронтацията. Това може да означава да се извините. Това може да означава да помогнете на раздразнителното си дете с чувствата му така, че то тя може да се разплаче разтоварващо и после и двамата да имате по-добър ден. Това може да означава да захвърлите домакинската работа и просто да се гушкате под завивките с вашите деца и купчина книги, докато всеки се почувства по-добре. Просто направете една стъпка към подпомагане на всички да се почувстват по-добре, включително и вие.

Лошата новина? Това е трудно. Отнема огромен самоконтрол, и вие ще се чувствате объркани отново и отново. Не се отказвайте.

Добрата новина? Това работи. Става все по-лесно и по-лесно да се спрете, докато крещите и след това да спрете преди да си отворите устата. Просто продължете да се движите в правилната посока. В един момент ще осъзнаете, че е минал месец, откакто не сте крещели на никого.

По-добрата новина? Вашето дете ще се преобрази, точно пред очите ви. Ще го видите как работи усилено, за да контролира себе си, когато се ядосва, вместо да напада. Ще видите как сътрудничи повече. И ще видите, че “слуша” – когато дори не сте повишили гласа си.

Източник

*  *  *

Ако ви е харесала тази статия, моля споделете я с вашите приятели.

Ако

  • имате проблем, с който не можете да се справите сам/а,
  • желаете да усъвършенствате себе си,
  • считате, че имате нужда от консултация относно взаимоотношенията с децата си или с вашия партньор,
  • искате да гледате по-оптимистично на живота, но не можете да се справите сам/а,
  • или желаете да опознаете личността си чрез тестове,

свържете се с мен, ще се радвам да ви помогна.

This Post Has 2 Comments

  1. Мирка

    Много полезна информация, за най-трудната професия “Добър родител”!

  2. Никола

    А ако не се получи?

Вашият коментар