6,287 пъти прочетена,  1 пъти прочетена днес

new life borrypsy

Свитък 1
Днес започвам нов живот.

Днес свалям старата си кожа, страдала твърде дълго от контузиите на неуспеха и раните на посредствеността.

Днес се раждам отново, а родното ми място е лозе, в което има плодове за всички.

Днес ще бера гроздовете на мъдростта от най-високите и най-богатите лози, защото са засаждани поколение след поколение от най-мъдрите предшественици на моята професия.

Днес с наслада ще опитам вкуса на гроздето от тези лозя и наистина ще погълна зародиша на успеха, скрит в него. И в мен ще покълне нов живот.

Избраното поприще е отрупано с възможности, но е изпълнено със съкрушение и огорчение и ако телата на неуспелите се натрупваха едно върху друго, купът щеше да хвърля сянка върху всички пирамиди на света.

Но аз няма да се проваля като другите, защото сега в ръцете си държа картата, която ще ме води в опасните води към бряг, до вчера бил само една мечта.

Моята награда за борбата няма да е вече неуспехът. Както природата не е предвидила тялото ми да търпи болка, точно така не е предвидила животът ми да търпи неуспех. Неуспехът, подобно на болката, е чужд в живота ми. В миналото го приемах, както приемах болката. Сега го отхвърлям и съм готов за мъдростта и принципите, които ще ме изведат от сянката към светлината на богатството и щастието много по-далеч и от най-чудатите ми мечти – дори златните ябълки от градината на Хесперидите ще ми се струват само една заслужена награда.

Времето учи на всичко живеещия вечно, но аз не разполагам с лукса на вечността. И все пак в определеното ми време трябва да упражнявам изкуството на търпението, защото природата никога не действа прибързано.

Сто години са необходими за създаването на маслиновото дърво, царя на всички дървета. Лукът израства за девет седмици. Живях като луковите насаждения. Не съм доволен. Сега ще стана най-великото маслиново дърво, а в действителност, най-великият търговец.

Но как? Защото нямам нито знание, нито опит да постигна величие и вече се препънах в невежеството и се потопих във водите на самосъжалението. Отговорът е прост. Ще започна пътуването си без да се обременявам с ненужно знание, нито с незначителен опит. Природата ми е осигурила много повече знание и инстинкт от всеки горски звяр, а стойността на опита обикновено се надценява от старците, които кимат мъдро и отговарят глуповато.

Опитът всъщност обучава съвършено, въпреки че курсът от уроци поглъща годините на човек и ползата намалява с времето, необходимо да се придобие специалната мъдрост. Накрая, когато човек умре, той изчезва. Освен това опитът може да се съпостави с модата: действие, оказало се успешно днес, утре ще бъде неприложимо и непрактично.

Само принципите устояват и сега ги притежавам, защото законите, които ще ме водят към величие, се съдържат в свитъците. Те ще ме учат повече как да се предпазвам от неуспех, отколкото как да постигам успех, защото какво друго е успехът освен душевно състояние. Ще се намерят ли двама от хиляда мъдри мъже да дефинират успеха с едни и същи думи; а провалът винаги се описва само по един начин. Провалът е неспособността на човек да постигне целите си в живота, независимо какви са те.

В действителност единствената разлика между успелите и неуспелите се крие в различните им навици. Добрите навици са ключ към пълен успех. Лошите навици са отворена врата за неуспеха. Така че първият, предхождащ всички други закон, на който ще се подчиня, е: Ще създам добри навици и ще стана техен роб.

Като дете бях роб на импулсите си, сега като всички възрастни хора, съм роб на навиците си. Отказах се от свободната си воля в полза на натрупваните с години навици, а делата в досегашния ми живот вече са начертали път, заплашващ да ограничи бъдещето ми. Действията ми се ръководят от желания, страст, предразсъдъци, алчност, любов, страх, обкръжение, навици – а най-лошият от всички тези тирани е навикът. Следователно, ако трябва да бъда роб на навик, нека да съм роб на добри навици. Лошите трябва да се изкоренят и да се подготвят нови бразди на добро семе.

Ще създам добри навици и ще стана техен роб.

А как ще извърша трудния подвиг? Ще го направя чрез тези свитъци, защото всеки съдържа по един принцип, който ще премахне от живота ми един лош навик и ще го замести с друг, водещ ме към успех. Защото това е още един от законите на природата – навикът може да се премахне само от друг навик. Така че, за да изпълнят написаните думи специалната си задача, ще възпитам първия от новите си навици, който е следният:

Ще чета всеки свитък по тридесет дни, както е определено, преди да продължа със следващия.

Отначало, когато ставам, ще чета думите наум. После ще ги чета наум след като изям обяда си. За последен път ще ги чета точно преди да си легна, когато денят си отива и много важно е, че този път ще ги чета на глас.

Следващите тридесет дни ще повтарям този ред на действие. После ще премина към поредния свитък и ще повтарям процедурата още тридесет дни. Ще продължавам, докато преживея всеки свитък по тридесет дни и четивото ми стане навик.

А какво ще постигна с този навик? Тук се крие тайната на всички човешки постижения. Като повтарям думите ежедневно, те ще станат част от моя активен ум и по-важното – ще проникнат и в другия ми ум, загадъчния никога не заспиващ източник, творец на мечтите ми, който често ме принуждава да действам по непонятни за мен начини.

Думите от свитъците се поглъщат от мистериозния ми ум, затова всяка сутрин ще започна да се събуждам с непозната до сега жизненост. Силата ми ще се увеличи, ще се повиши ентусиазмът ми, желанието да опозная света ще победи всички страхове, познати от ранните ми години. Ще бъда по-щастлив, отколкото някога съм предполагал, че е възможно в този свят на борба и болка.

Накрая ще открия, че реагирам на всички ситуации, с които се сблъсквам, по начина, изискван от свитъците и скоро ще ми стане лесно да действам и реагирам така, защото с практика всичко става лесно.

Ето как се заражда нов и добър навик – едно действие стане ли лесно чрез повторение, се изпълнява с удоволствие, а щом е удоволствие, в човешката природа е да го изпълнява често. Тогава то става навик, а аз – негов роб, и това е моето желание, щом навикът е добър.

Днес започвам нов живот.

И си давам тържествена клетва, че нищо няма да забави развитието на новия ми живот. Няма да пропусна нито ден без да чета, защото този ден не може да се върне, нито да се замени с друг. Не трябва и няма да нарушавам навика си всеки ден да чета от свитъците. Отделяните по няколко минути за новия навик наистина са много ниска цена за щастието и успеха, с които ще се сдобия.

Прочитайки и препрочитайки думите от свитъците, които ще следвам, никога няма да допусна краткостта им или простотата им да породят небрежно отношение към посланията в ръкописите. Хиляди гроздове се намачкват, за да се напълни една кана с вино, а люспите и останалата каша се изхвърлят на птиците. Така е и с гроздовете на мъдростта през вековете. Много нещо е прецедено и изхвърлено като безполезно. Само пречистената истина е останала в думите, които следват. Ще пия според указанията и няма да разлея нито капка, и непременно ще погълна зърното на успеха.

Днес старата ми кожа се разпада. Ще се извисявам сред хората, а те няма да ме познаят, защото от днес съм нов човек с нов живот.

Следва продължение…

Към свитък 2: Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си

Източник:  Из “Най-великият търговец на света” от Ог Мандино

Ако статията ви е харесала, моля споделете я и с други хора.

Ако считате, че имате нужда от консултация как да се самоусъвършенствате, свържете се с мен.

Вашият коментар