5,325 пъти прочетена,  30 пъти прочетена днес

Когато се раждаме, разказва една хубава кабалистична приказка, божествен ангел с огнен пръст залепва устните ни и прошепва тихо: „Шшшт, не казвай на никого това, което знаеш! Дори на себе си не казвай!“ При докосването на ангела, разказва приказката, бебето забравя всичко – божествения контакт, миналите животи, образите. И затова всички ние имаме трапчинка, широка един пръст, – позната още като лъка на Купидон – гънката между горната ни устна и носа.

Нобелов лауреат умира на петдесет и осем години – нещастен случай със ски. Всички учени скърбят. Разбира се, скърбят и много други хора по света. Престижен учен, автор на фундаментални открития, които приближават човечеството към откриването на лекарство против рака, носител на медали, слава и аплодисменти във всички кътчета на планетата. И изведнъж си отива.

Посланикът на Светлината го среща и пита: “И така, приятелю, какъв искаш да бъдеш в следващия си живот?”

Брилянтната душа мисли няколко минути и отговаря: „Искам да поработя върху емоционалната си страна. Както знаеш, бях протеже, хората ме тъпчеха с химични формули, още преди да съм разбрал за удоволствието от храната на любовта.“

Водачът слуша, кима и пита: „Как да поправим това?“

Душата се колебае и тихо отговаря: „Искам да избегна предизви­кателствата на ума, да изключа интелектуалните си дарби.“ Водачът се прави на загрижен: „Разполагаш ли с духовен кредит за това? Помни, че няма да си спомняш за момента, в който си направил този избор. Не искам след това да очерняш Бога.“

Душата казва: “Моля те, нека се родя като по-обикновен човек”.

Водачът поклаща глава: „Хммм, не съм сигурен. Има ли някой, който може да гарантира за теб?“

Душата, носител на Нобелова награда, извиква още две души, с които е пътувала в минали животи. „Тези души-приятели имат същия проблем – пренатоварен интелект. Те са прекалено умни и за свое добро искат да развият емоционалния си потенциал. Искат да се родят преди мен и аз ще бъда техен син.“

Водачът ги познава добре, всъщност тъкмо с тях се е срещнал малко преди това. Той хвърля поглед към техните рождени карти и по-специално към дома, който определя дали ще има деца в живота им, за да види как може да се впише ученият като тяхно дете. Накрая се усмихва: “Добре, ще се родиш в тяло, което има три от двадесет и първата хромозома. Ще се родиш със синдрома на Даун. Коефициен­тът ти на интелигентност ще бъде една трета от това, което е бил в току-що приключилия ти живот, ще бъдеш емоционален гений. Ще усещаш всичко, през което минават другите хора, но няма да имаш капацитета да комуникираш интелектуално. Приемаш ли?”

Тримата се съгласяват.

След двадесет и девет години, млада преуспяваща двойка купува огромно мансардно жилище в Манхатън. Тя е изпълнителен директор  в софтуерна фирма, а той – адвокат, който никога не е губил дело. Всички, дори така наречените им приятели, им завиждат, защото са истински господари в своя малък свят. Те са владетели в своите области. Срещат се от време на време късно вечер, за да правят секс – ритуал, който не е особено интимен. Накрая тя забременява. Не проверяват развитието на ембриона. Няма нужда, нали и двамата са победители. Самоувереността замъглява преценката им. Планират да кръстят новороденото Леонардо. На Леонардо да Винчи.

Раждането на Леонардо минава добре. И тогава за техен ужас, откриват, че малкия Леонардо е с Тризомия 21.

„Какво означава това?“, пита бащата.

В своята мъка майката му изкрещява „Той е бавноразвиващ се!“ Тя започва да нарежда пред Бога, в който никога не с вярвала „Какво ти сторих, че да заслужа тази участ? За какво ме наказваш?“

Бащата е объркан. Юридическият университет не го е подготвил за това. Изведнъж той започва да презира жена си. Излиза с хипотезата, че има генетична аномалия в семейството й, която тя е пазила в тайна от него. После започва да подозира, че му е била невярна, защото това дете трябва да носи нечии други гени. Сетне започва да ридае. Как ще съобщи на колегите си за това?

Бебето расте, развива се бавно и различно от другите. Хората в парка виждат, че момчето е различно, но са прекалено вежливи, за да попитат. И всеки, който погледне усмихнатото детенце, получава усещането за дълбоко разбиране и мъдрост, които не могат да бъдат изразени с думи, но определено се излъчват чрез неговата невинност и чиста радост. Момчето не познава друго, освен любов и доброта. Независимо от това какво мислели родителите за него, малкият не изпитвал нищо друго, освен любов към тях. Той ги обичал не заради успехите и положението им в обществото. Той нямал сетива, с които да определи тяхното интелектуално и професионално съвършенство. Неговият коефициент (IQ) бил 62, но с какъв тест би могла да се измери духовната интелигентност?

По необходимост, родителите променят стила си на живот. Понеже Лео се нуждае от повече внимание и грижи, те започват да прекарват повече време заедно. Само за четири години малкият Леонардо предизвикал повече сълзи, прегръдки и автентични емоционални изблици, отколкото родителите му били изпитали през целия си живот. В началото, чувството за отхвърляне, обвиненията, ядът и вината отприщвали емоциите им. Но скоро тези ужасни чувства се трансформирали в любов и състрадание.

Младите родители бавно се влюбвали в малкия Лео и се учели да го ценят. Майката решила да работи вкъщи – заела се с нов уеб-дизайн бизнес. Логиката й подсказвала, че трябва да прекарва повече време с Лео и това й налагало да прекарва повече време и с майка си – жената, която някога била отблъснала и отбягвала. Обединени от идеята да се грижат за детето, дъщерята и майката започнали да се ценят една друга, нещо което, някога било смятано за невъзможно. Такава била магията на малкия Леонардо. Това, което високоинтелигентни­ят психоаналитик на майката не можел да поправи в продължение на стотици часове, Лео поправил с усмивка.

Баща му също се променил. Напуснал работата си във фирмата в Манхатън и се присъединил към неправителствена организация, подпомагаща деца със специални нужди. А най-хубавото било, че започнал да цени своята любяща съпруга, чийто характер бил станал по-мек, често я прегръщал с часове, след като синът им заспивал. И тази новооткрита интимност ги дарила с още две деца. Те кръстили второто си чудо Куан, на богинята на състраданието, а третото дете – Джон, на Йоан Кръстител.

Тази история илюстрира основното правило на Кабалистичната астрология: вие създавате вашата собствена рождена карта.  Не съдбата е виновна, ако сте болни, разорени, богати, щастливи или нещастни. Вие сами сте взели решение какви да бъдете. Вашата карта дълга около страница, но подписана с първата ви глътка въздух, символизира божествения ви контакт с Бога.

Из “Космически навигатор” Гал Едем Сасон

*  *  *

Ако ви е харесала тази статия, моля споделете я с вашите приятели.

Ако

  • имате проблем, с който не можете да се справите сам/а,
  • желаете да усъвършенствате себе си,
  • считате, че имате нужда от консултация относно взаимоотношенията с децата си или с вашия партньор,
  • искате да гледате по-оптимистично на живота, но не можете да се справите сам/а,
  • или желаете да опознаете личността си чрез тестове,

свържете се с мен, ще се радвам да ви помогна.

Абонирайте се, за да получавате и други интересни статии от сайта.

Вашият коментар